Съвместния сън с бебето - каприз на новите родители или физиология на бебето?

Въпросът за това дали да спим в едно легло с бебето или не е доста спорен у нас.

Педиатрите обикновено не препоръчват това, а родителите много често се страхуват, че ако го направят, детето ще остане да спи при тях докато стане тинейджър. :)

Каква е истината и защо това е най- доброто, което можем да направим не само за бебето, а и за самите нас като родители разказва Д-р Джейс МакКена - професор по антропология и разбира се - родител. 

Д-р Джейс МакКена е професор по антропология и директор на Лабораторията за изледване на съня на майката и бебето към Университет Нотр-Дам.  

Той е световно известен специалист изследващ съня на новородените и особено практиката за споделяне на общо легло с бебето и отношението и към кърменето. Ето какво споделя той за съвместното спане и дву-фазния модел на сън и съветите му към младите родители.

Изследванията ми свързани със съвместния сън на майката и бебето започна когато разбрахме, че със съпругата ми чакаме дете.
Като много от очакващите бебе двойки изкупихме всички книги за отглеждането на деца, но след като прочетохме няколко от тях стигнахме до общо едно или две заключения: или всичко, което сме научили от антропологията /моята специалност/ е погрешно или всички схващания на западния свят как най-добре да отглеждаме бебето си нямаха нищо общо с бебетата.
Всичко опираше до западните културни идеологии и социални ценности и акцентът върху това в какво искаме да се превърнат бебетата, отколкото това кои са те всъщност и какви са нуждите им.

Във встъпителната част на всеки един курс по биологична антропология на учениците се обяснява, че новородения човек е най-уязвимия, зависим и бавно развиващ се примат-бозайник поради факта, че хората се раждат преди развитието на нервната им система да е приключило, за разлика от другите примати-бозайници. За да премине едно бебе безпроблемно през малкия отвор на тазовото дъно на майката, то трябва да се роди на етап, на който е развит само 25% от капацитета на мозъка му. Това означава, че неговите физиологични системи не могат да работят оптимално без контакт с тялото на майката, така както се е случвало и през бременността.

Ашли Монтагу, моят личен интелектуален герой, нарича човешките бебета „извън утробно развиващи се“.
Допирът за тях е от такова значение, че променя температурата им, темповете им на растеж, кръвното налягане, нивата на стрес и самия растеж. С други думи, тялото на майката е единствената среда, към която е приспособено новороденото. Или както известния детски психолог Др Уинекот казва: „Бебето не съществува като самостоятелна единица, винаги е бебето и някой друг.“

Това твърдение е една отправна точка да разберем в научен аспект защо бебетата никога няма да приемат или реагират на схващането, че трябва да спят сами. За едно новородено самостоятелното спане представлява невробиологична криза, тъй като тази микросреда е в разрез със задоволяването на основните му потребности. Всъщност, оставянето на бебето да спи само в отделна стая и липсата на кърмене се считат за рискови фактори за синдрома на внезапната детска смърт (СВДС)

С моята съпруга бяхме шокирани когато прочетохме препоръките на педиатричното съсловие относно нормалния сън на бебетата и идеята, че те трябва да се „самоуспокояват“. Дори и тогава бяхме наясно, че това не е нищо повече от едно схващане без емпирични доказателства за неговата истинност.

Когато синът ми се роди установих, че мога да влияя на дишането му като променям честотата на собственото си дишане – все едно беше необходимо да постигнем синхрон. В последствие проучванията ми потвърдиха, че майката и бебето напасват дишането си един спрямо друг – звуците на вдишване и издишване, разширяването и свиването на гърдите, издишването на въглероден диоксид и поемането на следващия дъх! По мое мнение това е още един прородно заложен сигнал, който напомня на бебетата да дишат, в случай че има проблем с дишането им.

Изучавал съм какви негативни ефекти върху психиката има краткотрайното разделяне на бебета маймуни от майките им – имало е случаи на промяна в пулса, дишането, телесната температура, храносмилането, податливстта към вируси, нивата на кортизол и дори растежа. Как може да се изненадам, че най-малко развития примат от всички – човекът – е дори по-чувствителен към каквито и да е сетивни сигнали? Носенето, държането и спането заедно с бебето не са просто една хубава социална идея, а практика, която значително допринася за доброто им благосъстояние.

Реших да използвам знанията си за маймуните и да го приложа при хората за да разбера дали контакта с бебето през нощта (кърмене и сън в общо легло) действително влияе по гореописания начин на бебетата и какво се случва когато спят сами. Ръководех екип от учени, който за пръв път документираше поведенческите и психологически ефекти върху бебето на самостоятелния сън и на кърменето и споделяне на едно легло с майката.

Установихме, че майката и бебето взаимно си влияят и то не еднопосочно. Не само майката е тази, която има способността да влияе върху съня и психологическото състояние на бебето, обратното също е в сила.

Важно е да се има предвид, обаче, че съвместния сън на майката и бебето върви ръка за ръка с необходимите предпазни мерки. Известно е, че много от кърмещите майки предпочитат да спят заедно с бебето защото така успяват да поспят повече, да поддържат необходимите количества кърма и да са в по-голям контакт с бебетата си. Когато са взети необходимите мерки, споделянето на едно легло с майката (и бащата!) има много положителни ефекти върху развитието на бебетата. Ето защо не бива тези родители да бъдат заклеймявани или считани за безотговорни. А и всъщнст, 90% от всички хора под една или друга форма спят заедно с бебетата си!

Казвате, че сънят при хората протича в две фази. Как бихте отговорили на заглавия поставящи определения колко точно „трябва“ да спим или „В Америка се предполага, че трябва да си легнете в 11 вечерта и да спите непробудно до 7 сутринта, в противен случай страдате от безсъние“?

Човешкия метаболизъм се забавя в следобедните часове и по всяка вероятност биологията ни предразполага към двуфазна форма на сън. Много култури по света се ръководят от биологията, което със сигурност е резултат от миналото когато в тропиците например е трябвало човек да се скрие от жегата през деня.

Културните ценности са в основата на това как и кога спим. В САЩ изразът „Не искам да ме хванат да дремя“ предполага, че дрямката през деня е нещо нередно, докато при други култури тя е общоприета форма на почивка.

От еволюционна гледна точка нуждата да си нащрек по време на сън и да се събуждаш бързо е помогнала на първобитните хора да се адаптират към променящата се социална, психологическа и емоционална среда. Ето защо е важно да се зачитат индивидуалните различия и да се има предвид общото здравословно състояние на хората. На мен лично ми става неудобно когато чета заглавия с гръмки заключения относно съня защото съм наясно какъв дискомфорт могат да предизвикат при хора с различен модел на сън. Също така е изключително трудно да се установи причинно-следствената връзка между болестите и лишаването от сън.

Като специалист по детския сън, какво бихте посъветвали младите родители за да спят децата им (и те самите) по-добре?

Правете това, което работи при вас и имайте вяра в себе си, че познавате бебето си по-добре отколкото външен авторитет.
Вие прекарвате най-много време с бебето си и всяко едно бебе е различно.
Бебетата, децата и техните родители си взаимодействат по най-различни начини.
Всъщност, няма образец, по който би трябвало да се развие която и да е връзка между хората. А когато стане въпрос за сън, разбиранията къде „трябва“ да спи бебето са разнообразни. Родителите с по-малко изисквания и строги представи как и къде трябва да спят децата им обикновено са много по-щастливи и по-малко разочаровани когато децата им не се държат по начина, по който се очаква от тях, т.е. да спят непробудно през цялата нощ.

Не забравяйте, че бебетата нямат график! Не се опитват да ви усложнят живота или да ви манипулират. С такъв малък и недоразвит мозък, те не могат особено да контролират поведението си. През първите шест-седем месеца от живота си бебетата нямат „искания“, при тях това са просто нужди и често самите те са „жертви“ на собственото си поведение – също каквито може да сте и вие.

Ключът към щастието на родителите е да не приемате това, което околните смятат за правилно. По-скоро, бъдете отворени към идеите на семейството и използвайте тези, които ви пасват и мислите, че ще проработят. Опитайте се да не съдите бебето си относно съня му. Не бъркайте общоприетата идея за здравословен сън през нощта с „моралния идеал“ – схващането, че „добрите бебета“ спят през цялата нощ. Най-лошата идея в културен аспект сред родителите е тази за „доброто бебе.“

Източник:Нuffington Post
Превод: Веселина Петрова