В много медицински заведения все още пъпната връв се прерязва веднага след раждането, макар че ползите от отложеното клампиране (което обикновено отнема 2-3 минути след раждането) са добре познати.
В някои от случаите тази практика е ръководена от неразбиране на плацентарната физиология през първите минути след раждането.
Или с други думи, това е свързано с човешката природа трудно да променяме начина, по който са ни учили да правим нещата дори да имаме ясни доказателства против него.
Макар и да няма научно обоснована подкрепа в полза на незабавното клампиране, утвърдените медицински практики се променят много трудно.
Ето някои от най-често срещаните възражения срещу отложеното клампиране и какво е обяснението на специалисти:
1) Това е натоварена и времеемка практика!
Всъщност не, особено ако се вземат под внимание ползите. Почти една трета от общия обем на кръвта на бебето по време на раждането се намира в плацентата. Половината от това количество преминава в бебето до една минута от самото раждане, а до три минути се прелива повече от 90%.
2) Незабавното клампиране помага за предотвратяването на тежки кръвоизливи.
Няма достатъчно доказателства – според няколко мащабни проучвания, включително и на Кохран от 2009, в което са участвали над 2,200 жени, няма ясна зависимост между незабавното и отложеното клампиране и появата на тежки кръвоизливи.
3) За едно здраво, доносено бебе няма полза от отложено клампиране.
Макар това да е често срещано твърдение, е абсолютно невярно.
Около една трета от от общия обем на кръвта на бебето по време на раждането се намира в плацентата, без значение дали то е преждевременно родено или доносено. Това количество се равнява на кръвта, която ще е необходима за пълното кръвоснабдяване на белите дробове, черния дроб и бъбреците при раждане.
Бебетата, при които клампирането на пъпната връв е отложено с 2-3 минути имат по-лека кардиопулмонарна адаптация в сравнение с тези, на които пъпната връв е била отрязана веднага след раждането.
Отложеното клампиране също така повишава концентрацията на стволови клетки в кръвта, докато при незабавното клампиране почти една трета от тези клетки, които имат основна роля в развитието на имунната, дихателната, сърдечно-съдовата и централната нервна система, остават в плацентата.
4) Отложеното клампиране означава, че бебето получава повече кръв и желязо. И все пак, недостигът на желязо не е проблем в страните от първия свят, нали?
Грешка. Поне 10% от детското население в САЩ (деца на възраст 1-3 години) страдат от липса на желязо. Процентът надвишава 20% в определени етнически или социално-икономически групи от населението.
Незабавното клампиране е само един от многото фактори, които допринасят за дефицита на желязо в ранното детство. В същото време, отложеното клампиране осигурява на бебето достатъчен запас от желязо до навършване на 4-6 месеца.
5) Недостигът на желязо просто води до умора при децата?
Умората е само един от ефектите, но има и много други. По време на ранното детство мозъкът расте и се развива, за който процес желязото е от особено значение. Проучвания на деца с недостиг на желязо отчитат отклонения в когнитивните процеси (включително с вниманието и паметта), които могат да доведат до трайно намалени интелектуални функции. Освен това децата страдащи от тежка форма на анемия често имат трудности при общуването и заобикалящата ги среда, което пък може да доведе до трайни социално-емоционални проблеми.
6) Не получават ли бебетата достатъчно желязо от кърмата?
За съжаление не. Майчината кърма съдържа невероятен спектър от полезни вещества, но няма висока концентрация на желязо. Обяснението вероятно е свързано с взъстановителния процес на майката след раждане, тъй като жената има спешна нужда от желязо за да се възстанови изгубената кръв при раждането. Природата е отредила бебетата да получават по-голямата част от необходимото им желязо в ранното си развитие от плацентата, а не от майката, поради което само малка част преминава в кърмата.
7) Значително количество от кръвта на бебето може да се върне обратно в плацентата (обратен кръвоток) ако се отложи клампирането.
Вероятността това да се случи при едно нормално раждане е минимална.
С много малки изключения, потокът на кръвта веднага след раждане е от плацентата към бебето.
Ето го и обяснението – белодробните кръвоносни съдове, които по време на бременността са малко кръвоснабдени, започват да се отварят и пълнят чрез процес, които започва по време на раждането и се ускорява с проплакването на бебето. Тази рязка промяна понижава кръвното налягане на бебето под това в плацентата. В следствие от силните маточни контракции, кръвта от плацентата следва наклона на налягане и протича през пъпната връв към бебето. С увеличаването на приема на кислород от бебето се затварят и пъпните артерии, което почти спира кръвотока от бебето към плацентата. Вената, която минава през пъпната връв и не е чувствителна към кислород остава отворена за малко по-дълго, като позволява преминаването на последни количества кръв от плацентата към бебето, и след това се затваря.
Липсата на обратен кръвоток се потвърждава и от факта, че при отложеното клампиране се увеличава общия обем кръв на бебето с 30% в сравнение с незабавното клампиране.
8) Отложеното клампиране може драстично да повиши случаите на бебешка жълтеница.
До известна степен е логично да се счита, че повишеното количество кръв след отложеното клампиране е възможно да доведе до хипербилирубинемия, тъй като билирубинът се намира в червените кръвни клетки. Изследванията доказват, обаче че при повечето новородени нивото на билирубин не зависи от това дали раждането е било с отложено или незабавно клампиране. На практика се получава парадокс – имаме сравнително стабилни нива на билирубин при завишено количество кръв поради повишения кръвоток към черния дроб на бебето след отложеното клампиране. И макар че по-високите нива на кръв означават и повече билирубин и жълтеница, добрия кръвоток позволява на черния дроб да обработи билирубина по-бързо и ефективно.
9) Отложеното клампиране може да доведе до хипервискозен синдром, който да причини увреждане на бъбреците и сърдечен удар.
Отложеното клампиране може да причини повишаване на хематокрита, което е нормално имайки се предвид повишеното количество кръв. Въпреки това, няма проучване, което да е показало, че това състояние е причинено от отложеното клампиране.
10) Не може да се „възползвате“ от преимуществата на отложеното клампиране и контактът кожа до кожа едновременно. Ако новороденото се постави върху корема на майката гравитацията ще намали потока на кръв от плацентата към бебето.
Гравитацията безспорно е от значение, но най-вече по отношение на скоростта, с която кръвта преминава от плацентата към бебето. При бебе, поставено под нивото на плацентата процесът трае около 3 мунити, докато ако е поставено над нивото на плацентата (при контакт кожа до кожа), преминаването на кръвта става за около 5 минути.
11) В случай, че бебето има нужда от реанимация не е ли най-добре веднага да го поеме педиатър?
Ако бебето има проблем, едно от първите неща, които се правят са вливания – най-често 20-40 мл/кг болус от физиологичен разтвор или кръв. Това което остава в плацентата при незабавно клампиране са точно 30 мл/кг кръв. Съществуват значителни доказателства, че състоянието на болни бебета, на които е направено отложено клампиране е по-добро в сравнение на такива с незабавно клампиране.
Накратко: Отложеното клампиране подпомага процеса на кардиопулмонарна адаптация, предотвратява недостига на желязо, необходимо за развитието на мозъка, осигурява на новороденото богат запас от стволови клетки и помага на болните бебета да се възстановят по-бързо.
Автор: Д-р Марк Слоун - Педиатър
Превод: Веселина Петрова
Източник: Science & Sensibility
Най-нови препоръки на Кралския Колеж на Акушерките (RCM) Англия относно времето за клампиране на пъпната връв (Декември 2014)
- Не клампирайте пъпната връв по-рано от 1 минута след раждането на бебето, освен в случаите, когато има съмнения за нарушена цялост на пъпната връв или сърдечния ритъм на бебето е под 60 удара в минута и не се повишава.
- Клампирайте пъпната връв до 5 минути след раждането, за да приложите тракция като част от активния мениджмънт (мерки при кръвоизлив или ако плацентата не е излязла до час след раждането)
Според нас, отлагането на клампирането дори и с 1 минута е позитивна промяна в общата практика. Най-добрия вариант е да се изчака 3-5 минути, за да се завърши цялостно процеса на преминаване на кръв от плацентата към бебето.
