Края на месеца е и току що сте платили всички дължими сметки за наем, кредит, комунални услуги и т.н..Издължили сте се до стотинка и установявате за пореден път, че не са останали пари, които да използвате по подходящ начин и които да осигурят по-добър стандарт на живот на Вашите деца сега и в бъдеще.
Звучи ли ви познато?
Противоположно на общоприетото мнение обаче, финансовата сигурност може да бъде постигната с помощта на някои простички действия , благодарение на които заделянето на пари за инвестиции с цел постигане на благоденствие може да бъде осъществено.
За тях ще стане дума сега и в поредицата от материали ,които ще публикуваме за Вас на www.happymumsbg.com.
- Как да осигурим най-доброто образование на детето си?
- Как да се предпазим от непридвидени разходи свързани със здравето на нашето дете ?
- Как да оптимизираме разходите по отглеждането на нашето дете?
- Как да планираме семейния бюджет ?
- Имаме ли нужда от застраховки на имуществото ,което сме придобили?
Целта на тези статии е за миг да спрем и да се замислим за важните неща в живота , и да осъзнаем че с много малки ,но правилни действия можем да направим живота на нашите деца много по-хубав.
Ще се изненадате ли да научите ,че още преди 8000 години хората в Древен Вавилон са имали този проблем и са намерили редица успешни решения , чрез които са постигнали личен просперитет и процъфтяването им като нация. Ще ви разкажем притча за живота на един негов жител ,който е имал същите проблеми и мечти като нашите и е успял да излезе от омагьосания кръг на безпаричието. В Древен Вавилон ,хората често са се събирали,слушали са речите на успелите и са обсъждали вълнуващите ги проблеми и така много по-бързо са намирали решения за тях.,а за успехите на тяхната цивилизация се носят легенди и сега.
„Човекът ,който мечтаеше да живее щастливо”
Бансир, Вавилонският майстор на каляски беше напълно обезкуражен. От своето място върху ниската стена, която обграждаше имота му, той гледаше тъжно бедния си дом и отворената работилница, в която стоеше не напълно завършена каляска.
Съпругата му многократно се появяваше на отворената врата. Лукавите и погледи насочени към него му напомняха, че чантата за храна беше почти празна и трябва да завърши каляската: да я закове и одялка, да я полира и боядиса, да опъне кожените ремъци около рамките на колелата, да я подготви за продан, за да вземе пари от богатия си клиент.
Въпреки това дебелото му мускулесто тяло седеше безпристрастно върху оградата. Ниският му манталитет се бореше търпеливо с проблем, за който не можеше да намери отговор. Горещото тропично слънце, така типично за тази долина на Ефритите, прижуляше безмилостно върху него. Капки пот избиха върху челото му и се стекоха загубвайки се в косматите му гърди.
От другата страна на дома му се издигаха високите терасовидни стени, които обграждаха двореца на краля. Разположена наблизо, като че ли разрязваща синия небосвод беше изрисувана кула на храма на Бел. В сянката на това великолепие се намираше простичкият му дом и много други не дотолкова хубави и добре поддържани домове. Това беше Вавилон – смесица от великолепие и нищета , от заслепително богатство и потресаваща бедност, струпани заедно без замисъл или порядък в защитните стени на града.
Той се обърна и видя зад себе си, как шумните карети на богаташите си проправяха път и изблъскваха настрани обутите със сандали търговци, както и босоногите сиромаси. Дори богатите бяха принудени да се заемат с осигуряването на водосточен канал, като разчистят пътя за дългите редици от роби носещи вода в служба на краля, всеки от които имаше тежко шевро с вода, която изливаха върху висящите градини.
Бансир беше твърде погълнат от собствения си проблем, за да чуе или обърне внимание на неясните викове на отдалия се на работа град. Неочаквания звук на позната лира го извади от замислеността му. Той се обърна и погледна срамежливото, усмихнато лице на най-добрия си приятел – Коби-музиканта.
- Дано Богове те дарят с голямо богатство, добри ми приятелю, - започна Коби с искрен поздрав. – Макар че, както изглежда те вече са били доста щедри към теб, тъй като нямаш нужда да работиш. Радвам се заедно с теб на добрия ти късмет. Нещо повече, дори ще го споделя с теб. Умолявам те, от портмонето си, което би трябвало да е издуто от пари, иначе ти щеше да работиш в магазина си, да извадиш само два скромни шекела /староеврейски монети/ и да ми ги дадеш на заем, докато свърши празника на благородниците тази вечер. Няма да усетиш липсата им и вече ще съм ти ги върнал.
- Ако наистина имах два шекела, - отговори тъжно Бансир, - нямаше да ги дам на заем на никого – дори и на теб, най-добри ми приятелю, тъй като те щяха да бъдат моето богатство. Никой не дава цялото си богатство, дори и на най-добрия си приятел.
- Какво? Ти нямаш нито един шекел в портмонето си и въпреки това стоиш като статуя на оградата! Защо не завършиш онази карета? Как иначе ще можеш да задоволиш аристократичното си желание? Ти не си такъв, приятелю. Къде е безграничната ти сила? Измъчва ли те нещо? Боговете ли ти изпратиха изпитание?
- Трябва да е изпитание от Боговете,- съгласи се Бансир. Всичко започна с една илюзия, една безсмислена илюзия, в която си въобразявах, че съм заможен човек. От пояса ми висеше красива кесия, пълна с монети. Имаше шекели, които безгрижно подхвърлях на просяците, имаше парчета сребро, с които купувах премени за съпругата си и всичко каквото си пожелая за себе си; имаше късчета злато, които ме караха да се чувствам сигурен в бъдещето и да не се страхувам да похарча среброто. Изпитвах божествено чувство на задоволство! Не можеше да кажеш, че съм трудолюбивият ти приятел. Нито пък щеше да познаеш жена ми, лицето и беше без нито една бръчица и сияеше от щастие. Тя отново приличаше на засмяната девойка от ранните години от брака ни.
- Наистина приятен сън,- съгласи се Коби. – Но защо такива приятни чувства са те превърнали в печална статуя, седяща на оградата?
- Защо, наистина! Защото, когато се събудих и си спомних колко е празно портмонето ми, ме обзе чувство на недоволство. Нека го обсъдим, тъй като, както казват моряците и двамата плаваме в една и съща лодка. Като деца ние ходихме при свещениците да се учим на мъдрост. Като младежи заедно споделяхме удоволствията. Като възрастни, винаги сме били близки приятели. Доставяха ни удоволствие едни и същи неща. Харесваше ни да работим дълги часове и волно да харчим спечелените пари. Спечелихме много пари през изминалите години, но въпреки това, за да опознаем удоволствието, което носи богатството, ние трябваше да мечтаем за него. Бааа! Не сме ли нещо повече от тъпи овце ? Ние живеем в най-богатия град на света. Туристите казват, че по богатство няма равен на него. Около нас има много богатство, но самите ние не притежаваме нищо. След като през половината от живота си съм се трудил усърдно, ти най-добри ми приятелю, имаш празно портмоне и ми казваш: “ Можеш ли да ми заемеш такава дребна сума, като две шекеле до края на празника на благородниците тази вечер.“ И тогава какво отговарям аз? Аз казвам: “Ето портмонето ми; ще споделя ли с радост съдържанието му? Не, аз признавам, че портмонето ми е празно като твоето. Какво става? Защо не можем да спечелим сребро и злато повече от това, което е необходимо за храна и дрехи?
- Виж също така и нашите синове, - продължи Бансир, - нима те не вървят по стъпките на бащите си? Трябва ли те, семействата им, синовете им и семействата на синовете им да живеят сред такива съкровища от злато и въпреки това, като нас, да се задоволяват с угощение от вкиснало козе мляко и овесена каша?
- Никога преди, през всичките тези години на нашето приятелство, не си говорил така, Бансир, - учуди се Коби.
- Никога преди, през всичките тези години не съм мислил по този начин. От ранни зори до късен мрак съм работил, за да направя най-красивите карети, които човек може да направи, искрено надявайки се един ден Боговете да оценят достойните ми дела и да ме дарят с благополучие. Но те никога не направиха това. Най-накрая осъзнах, че никога няма да го направят. Ето защо, сърцето ми е тъжно. Иска ми се да съм заможен човек. Иска ми се да притежавам земи и добитък, да имам хубави дрехи и пари в портмонето си. Готов съм да работя за това с пълна сила, да използвам сръчността на ръцете си и хитростта на ума си, но искам усилията ми да бъдат справедливо възнаградени. Какво става с нас? Отново те питам! Защо не можем да вземем нашия дял от хубавите неща, които са в изобилие за онези, които имат злато, с което да си ги купят?
- Де да знаех отговора! – отговори Коби. – Не съм по-удовлетворен от теб. Спестяванията ми от свиренето с лира бързо се стопиха. Често трябва да предвиждам и планирам доходите си, за да не гладува семейството ми. Освен това, в гърдите ми напира желание за достатъчно голяма лира, която да може наистина да изсвири мелодията, която бушува в съзнанието ми. С такъв инструмент мога да изсвиря толкова прекрасна музика, която и кралят не е чувал.
- Ти заслужаваш такава лира. Никой друг в цял Вавилон не може да я накара да свири толкова звучно; толкова мелодично, че не само краля, но и Боговете да останат възхитени. Но как можеш да се сдобиеш с такава лира, когато и двамата сме бедни като робите на краля? Чуй камбаната! Ето ги идват.
Той посочи дългата колона от полуголи, изпотени носачи на вода, които едва – едва се влачеха нагоре по тясната уличка от реката. Те вървяха по петима в редица, всички превили се под тежкия товар.
- Представителен мъж е този, който ги води. – Коби посочи този, който носеше камбаната и вървеше отпред без товар. – Лесно е да се разбере, че е виден човек в собствената си страна.
- Има много свестни мъже в редицата, - отбеляза Бансир, - също като нас. Високи, руси северняци, усмихнати чернокожи от Юга, дребни жълтокожи от близките страни. Всички се движеха заедно от реката до градините, и обратно, ден след ден, година след година. Никакво щастие не ги очакваше. Сламени легла, върху които да спят; сурово жито, което да ядат. Жалко за бедните добичета, Коби.
- Горките те. Макар, че ти ме накара да разбера с колко малко сме по-добре от тях, макар че се наричаме свободни хора.
- Това е истината, Коби, макар и неприятна. Не искаме да продължаваме да живеем робски живот година след година. Работа, работа, работа! И да не постигаме нищо в живота.
- Не можем ли да разберем как другите печелят злато и да правим като тях? –попита Коби.
- Може би има някаква тайна, която можем да научим само ако я потърсим при тези, които я знаят , - отговори замислено Бансир.
- Точно днес, - сети се Коби,- срещнах нашия стар приятел, Аркад, да се вози в златната си карета. Помислих си, че няма да погледне обикновен човек, като мен, както много други на негово място биха направили. Вместо това, той махна с ръка, така, че всички хора да видят как този богат човек поздравява и дарява с приятелска усмивка Коби, музиканта.
- Говори се, че той е най-богатия човек в цял Вавилон – замисли се Бансир.
- Толкова богат, че кралят е търсил помощта му по въпроси за хазната. – отговори Коби.
- Толкова богат, - прекъсна го Бансир, - че се страхувам, ако го срещна в мрака на нощта да не му открадна портмонето.
- Глупости, - смъмри го Коби, - богатството на човек не е в портмонето, което носи. Едно пълно портмоне бързо се изпразва, ако няма златно поточе, което да го пълни отново. Аркад има средства, които постоянно поддържат портмонето му пълно, независимо колко щедро харчи.
- Средства, там е истината, възкликна Бансир. Искам да имам средства, които да пълнят портмонето ми независимо дали седя на оградата или пътувам до далечни страни. Аркад трябва да знае как човек може да натрупа богатство. Представяш ли си да е нещо, което да може да обясни и на прост човек като мен?
- Струва ми се, че е предал знанието си на своя син Номасир, - отговори Коби. Нима не отиде в Ниневе и не стана, както се говори в кръчмата, без никаква помощ от баща си най-богатия човек в града?
- Коби, ти ме наведи на една изключителна мисъл.
В очите на Бансир заблестя нова светлина.
- Нищо не ни струва да поискаме мъдър съвет от добър приятел, а Аркад винаги е бил такъв. Няма значение, че от година портмонетата ни са празни като гнездо на сокол. Нека това не ни спира. До гуша ни е дошло да сме без пари сред изобилие от пари. Искаме да станем заможни хора. Ела, хайде да отидем при Аркад и да го попитаме как и ние можем да спечелим пари.
- Говориш с истинско вдъхновение, Бансир. Караш ме да мисля по нов начин. Накара ме да осъзная причината, поради която не сме открили критерия за богатство. Никога не сме търсили. Трябва да работиш търпеливо, за да построиш здрави карети във Вавилон. На тази цел бе отдал най-големите си старания. Ето защо, точно в това си успял. Аз се стремях да стана изкусен свирач на лира. И точно в това успях.
- В онези неща, в които влагаме всичките си усилия, ние успяваме. Боговете бяха благосклонни към нас като ни оставиха да продължим по същия път, по който бяхме поели. Сега най-накрая, виждаме светлина, ярка като тази на изгряващото слънце. Тя ни казва да учим повече, за да успеем повече. С ново разбиране ще открием почтени средства, за да постигнем желанията си.
- Хайде да отидем при Аркад още днес, - настоя Бансир. – Освен това, хайде да попитаме другите си приятели от детството , които и те като нас не са успели, ако искат да дойдат с нас, за да се поучат от неговата мъдрост.
- Ти винаги мислиш за приятелите си, Бансир. Ето защо, имаш много приятели. Да бъде както казваш. Да отидем днес и да ги вземем с нас.
/ Откъс от книгата „Най-богатия човек във Вавилон”/
Както преди години ,така и сега процъфтяването ни като нация зависи от личното финансово благоденствие на всеки един от нас.Наш дълг е да се опитаме да постигнем добър стандарт на живот за нашето дете и нашето семейство.
Ако не сме доволни от моментното положение ,да се опитаме да променим действията които извършваме ежедневно за да променим и резултата.
В днешно време ние разполагаме с много по-добри възможности за комуникация и намиране на информация как да живеем по- добре.
Очаквайте – „Как да осигурим най-доброто образование на детето си ?
Материала е подготвен от Красен Иванов - финансов консултант на Together Bulgaria
