В тази статия се разказва за един много интересен физиологичен феномен, който се случва при раждането, а именно - спирането му или неговото забавяне / най- вече страх или стрес / от страна на жената.
Изключително сме благодарни на Веси Петрова, която направи превода и ни даде възможност да споделим тази информация с всички вас!
Автор на статията е Ина Мей Гаскин - акушерка, уважаван международен лектор на студенти и преподаватели в цял свят.
Носител на наградата Right Livelihood Award (Награда за правилен начин на живот), която се връчва се ежегодно от 1980 г. на личности, организации и представители на обществени движения, които се застъпват с практични средства за решаване на най-острите проблеми на човечеството.
Приятно четене! :)
Ина Мей Гаскин разглежда способностите на матката от гледна точка на акушерското познание и медицинската йерархия
Докато бях на една лекция в Ню Йорк през пролетта на 2003 научих нова испанска дума. Една сестрата от Пуерто Рико ми обясни значението и и ми разказа, че в провинцията където е израснала, думата се употребява така:
Ако една жена каже: „Чух, че сестра ти е бременна. Вече роди ли?,“ може да получи отговор: „Приеха я в болница, но когато постъпи беше в състояние на pasmo и я изпратиха обратно вкъщи.“
Pasmo е дума без еквивалент в английския. Буквално означава спиране на раждането след като е започнало. Може да означава, че контракциите на матката са спрели и дори понякога има значително намаляване на разкритието.
Всъщност, в американския медицински английски има няколко думи или фрази описващи този феномен, но те не се употребяват във ежедневието сред жените. Това са например „дисфункция на матката“ и „маточна инертност“ – два термина, според които има предполагаем проблем с матката. В днешно време тази диагноза се поставя след като раждането вече е започнало или жената е била приета в болница, при което са възможни някои от следните сценарии - амниотомия (изкуствено отваряне на околоплодния мехур), предизвикване на раждането или секцио.
В миналото, жените, чието раждане е спряло или значително се е забавило след приема в болница са били изпращани вкъщи или съветвани да вървят по коридорите на родилното отделение за да стимулират контракциите.
Днес, в повечето от Американските болници се прибягва до предизвикване на раждането или до секцио, въпреки доказателствата за рисковете от него.
Изумих се как понятието pasmo е било съхранено в Пуерториканската култура дори и когато процентът на раждащите в болница жени е бил 99% - приблизително същия като в САЩ. А всъщност, този феномен съществува навсякъде където има раждащи жени.
Преживяването ‘pasmo’
За пръв път се сблъсках с феномена pasmo през 1973, третата година, през която присъствах на раждания, по време на първото раждане на моя приятелка. Тя беше достигнала разкритие 8см само за няколко часа, но след този момент сякаш всичко видимо се преобърна. Преди това тя беше ведра, смееше се и се шегуваше с партньора си, асистентката ми и мен, но емоционалното и състояние се промени драстично. Тя престана да се смее и като че ли я беше страх дори да си прочисти гърлото. Маточните контракции значително намаляха и отслабнаха и тъй като аз трябваше да пътувам след няколко часа я помолих да направим преглед. С изумление установих, че разкритието беше само 4см.
Бях сигурна, че разкритието беше 8 см само преди около 20мин. Реших, че е добра идея приятелката ми да се опита да възвърне чувството си за хумор при следващите няколко контракции с надеждата, че разкритието ще се увеличи. И наистина проработи – бебето се роди за два часа.
Тази случка ме накара да отида до медицинската библиотека и да направя по-обстойно проучване (за себе си) за този феномен, на който станах свидетел. Никога преди това не бях имала случай, при който има намаляване на разкритието. Бях присъствала на раждания, които спират и започват отново, но никога не бях виждала някой да се „връща назад“ в раждането.
Не мина много време в четене на медицинска литература, когато ми стана ясно, че няма да открия нищо за pasmo или друго подобно явление в учебниците на лекарите и акушерките. И въпреки това видях как разкритието на приятелката ми намаля от 8см на 4см без дори тя да движи тялото си особено, промяната бе белязана единствено от изражението на лицето и.
Медицинската гледна точка
През този перид от време на време водех лекции сред групи американски акушерки, сестри и лекари и ги попитах дали някой се е сблъсквал с такова явление, при което се оказа, че всички акушерки и сестри са го наблюдавали.
Оказа се, че този феномен вероятно се случва по-често в болнични условия отколкото при домашни раждания. Нито един лекар, обаче, не знаеше, че раждането може да обърне хода си. По-късно разбрах, че когато се е случело сестри или акушерки да отчетат намаляване на разкритието им е било казвано, че са сгрешили. Замислих се, че лекарите и студентите почти никога не могат да проследят раждането на една жена от самото начало до края и всъщност няма как да знаят какво реално може да се случи и можеха да разкажат много по-малко за поведението на раждащите жените в сравнение с акушерките и сестрите. Ето защо и споменаването на понятието pasmo имаше пряка връзка с медицинската йерархия. Тъй като лекарите имат по-виск статус от акушерките и медицинските сестри, обясняването на един такъв феномен от тях би било много по-значимо отколкото думите от наблюденията на акушерките.
От историческа гледна точка
Преди повече от 25 години в книгата си Духовно Акушерство съм документирала случай на обратен ход на раждането, но това не е променило познанията относно този феномен.
Според медицинската литература, шийката на матката няма способността да се затваря по време да раждане. Ако това се случи се счита, че матката е дефектна и се налага медицинска намеса. По време на моето проучване в медицинската библиотека, обаче, се натъкнах на интересна информация и доказателства, че феноменът pasmo съществува. В някои от учебниците по медицина издадени между 1837 и 1901 открих следните откъси:
….става ясно, че въпреки регулярната и продължителна болка се случва раждането да спре за няколко часа, било то заради раждащата или присъстващите на раждането (James Hamilton, Hamilton’s Practical Observations , 1837)
Веднага щом пристигнете, кажете на съпруга или близък приятел да уведоми раждащата, че ще стоите в антрето докато тя не пожелае присъствието ви. Внезапната изненада, особено ако има и страх от болезнена намеса, ще забави процеса и в много случаи, може да накара плода да се „върне.“ Влезте в стаята със спокоен ум и съчувствие към раждащата жена. (A. Curtis, Lectures on Midwifery , 1846)
През 1792 ме извикаха да присъствам на раждането на г-жа К. Поради ангажимент на нейната акушерка. Още с приближаването на къщата ме насърчиха да побързам, тъй като нямало време за губене, след което внезапно ме заведоха при г-жа К. и и обясниха, че нейната акушерка я няма. Когато влязох в стаята г-жа К. тъкмо се възстановяваше след контракция – последната, която имаше след моето идване. След като чаках час раждането да започне отново си тръгнах и не ме извикаха докато не изминаха точно две седмици. Д-р Лайъл казва: „уважаван лекар ни информира за раждане, което е спряло за повече от два дни след като един джентълмен, към когото пациентката е имала предубеждения, я е посетил. Всеки акушер е бил свидетел на стопиране на раждането, но такъв дълъг период като две седмици е много рядко явление. (Dewees’ System of Midwifery , 1847)
Дейността на матката, следователно и родилните болки, могат да намалеят или да спрат поради много причини....Разочарованието, което е изпитала раждащата жена при срещата си с непознат, а не с нейната акушерка, е било причина за спиране на раждането. Поради тези причини сме много внимателни при събщаването на каквито и да било новини, които могат да шокират родилката.
…След като пристигнете в къщата на пациент е добре да не се натрапвате веднага с присъствието си освен ако обстоятелствата не го изискват. Би следвало да потърсите информация от сестрата и да се прецени дали раждането действително е започнало. След като ви въведат в стаята и, може да я заговорите в общ разговор, което ще ви даде възможност да наблюдавате честотата, продължителността и силата на болките; поведението Ви би следвало също да е съобразено. (Francis H. Ramsbotham, The Principles and Practice of Obstetric Medicine and Surgery , 1861)
P. Cazeaux има също много информация по темата в публикация от1884:
Знам, че има книги, в които се описва как жени имат силата да спрат контракците по своя воля, но ако се наблюдават добре фактите се оказва, че всъщност те не са били добре интерпретирани. В случаите описани от Боделок и Велпо, при които раждането е спряло когато при родилката са влезли студенти и е започнало отново след тръгването им, едва ли волята има много общо. Но пък не може да се отрече, че моралните смущения се отразяват на дейността на матката и всяка една неблагоприятна емоция може да предизвика раждане доста преди термина. Така че, изобщо не е необичайно контракциите да намалеят или спрат за няколко часа, дори дни, под въздействието на негативни емоции.
Всъщност, всеки ден наблюдаваме как болките спират за половин час, понякога и за няколко часа когато посещаваме по-притеснителни жени, които се смущават много от присъствието ни. Самото посещение на лекар само по себе си не продължава дълго, дори трае само една-две минути, но матката престава да се свива и постепенно възвръща нормалното си състояние и остава в покой.
Всякакви неприятни новини, спорове, съобщения и присъствие на неприятни за раждащата жена хора могат да спрат болките. В този случай премахването на причината е единственото лекарство, макар и не винаги е толкова лесно да се определи каква е причината, за спиране на родилния процес.
При пристигането си в дома на раждащата жена, лекаря много често наблюдава, че неговото присъствие спира контракциите, което е доказателство как ума и усещанията влияят на раждането. Добре е лекарят първо да се информира за състоянието на родилката и процеса на раждане от помагащите жени около родилката, така че да може тя да свикне с присъствието му (Playfair’s System of Midwifery, 1889)
За болките и контракциите ....емоциите от всякакъв тип могат временно да намалят интензитета на контракциите и дори да ги потиснат изцяло. Влизането на лекаря в стаята на раждащата жена може да има точно такъв ефект. (W A Newman Dorland, Modern Obstetrics , 1901)
Взети заедно, всички тези извадки представят ясни доказателства, че до съвсем скоро се е вярвало, че раждането може да бъде забавено или да спре само при присъствието на непознат мъж – лекарят. Всъщност, в учебниците издадени преди да стане масова практика раждането да се провежда в болнични условия, на много места се споменава чувствителността на раждащата жена и се заостря вниманието върху нейното спокойствие за да протече раждането по нормален начин.
По цял свят от незапомнени времена родилката е била обгрижвана от други жени. В някои общества е било прието съпрузите да помагат при раждането, но при повечето мъжете не са имали никакво участие, освен при извънредни обстоятелства. До началото на 20век в стаята за раждане са присъствали единствено родилката и други жени, сред които понякога са били майки, сестри, братовчедки и близки приятелки.
‘Pasmo’ в животинското царство
Нека сега за момент да разгледаме поведението на други раждащи бозайници като изключим хората. Дали сред тях е познат феноменът pasmo? Разбира се, че не. Достатъчно е да изгледаме един научнопопулярен филм за дивия свят за да разберем, че газелите, жирафите и антилопите, наред с други, могат да прекъснат раждането и да изтласкат плода в утробата при внезапната поява на хищник, дори когато раждането е неизбежно. Хората, отглеждащи животни знаят, че различните животински видове имат нещо общо: има най-голяма вероятност всяка една женска да роди на термин ако и е осигурено максимално уединение. Селскостопанските животни могат да се сепнат по време на раждане дори от внезапното присъствие на хищно животно. Имайки предвид тези факти, каква е вероятността жената човек да е единствения бозайник, който няма способността да „преобърне“ хода на раждането след като то вече е започнало?
В САЩ и Великобритания, както и в много други страни по света, стремглаво нараства броя на оперативните раждания. Част от този ръст се дължи на общоприетата практика на родилните отделения да предизвикват раждането в случай на pasmo, вместо да изпращат родилката обратно вкъщи. Вече има достатъчно документирани случаи свидетелстващи за нарастващата честота на цезарови сечения след неуспешен опит да се предизвика раждане.
С какво ли биха били по-различни болниците и родилните клиники ако се вземаше под внимание психологията на раждащите жени? Вярвам, че биха били организирани подобно на начина описан от френския акушер-гинеколог Мишел Оден в книгата му Birth Reborn (не е преведена на български).
Раждането ще протича в тиха, затъмнена обстановка, в стаи само с рогозка на пода и голяма вана, въжета и стълби на стената, които жената може да дърпа.
И ако има голямо легло в стаята, то ще е достатъчно голямо за да има място и за партньора.
Ако медицинско лице трябва да провери състоянието на жената, той или тя ще почука на вратата и ще влезе съвсем тихо, за да не наруши атмосферата в стята. Това може би е най-добрия начин да се намали честотата на pasmo състоянията в съвременните болници.
Убедена съм, че ако болниците обновят родилните си отделения и променят политиката си относно ражданията с цел да се предотвратят случаите на pasmo, резултатът би бил значителен спад в броя на нежелани операции заради „провалило“ се раждане.
Би било прекрасно да видя как това се случва по време на моя живот.
